Ердоган ще насочи към Тръмп руски С-400 и танкове
Анкара може да контракти с Москва още редица планове в отбранителната индустрия с изключение на покупката на С-400. Това съобщи на 3 април президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган на обща конференция с съветския държавен глава Владимир Путин.
„ Стигнахме до съглашение по тематиката С-400. Предприемайки съответни стъпки по тази тематика, може да развиваме съдействие и по други въпроси, засягащи отбранителната индустрия “, акцентира Ердоган.
От своя страна Путин съобщи, че „ по молба на нашите турски сътрудници и другари “ Русия ще форсира доставката на зенитно-ракетните комплекси. С доставките на С-400 нещата са горе-долу ясни (по-късно зам.-шефът на секретариата по отбранителна индустрия Исмаил Демир посочи, че те ще стартират по-рано от плануваното – през юли 2019 г.), само че желанието на Турция за съдействие с Руската федерация в планове от отбранителната промишленост наподобява завладяващо, разяснява Андрей Полунин в „ Свободная пресса “ в материал, озаглавен „ Ердоган ще насочи към Тръмп путински С-400 и танкове “.
Да не забравяме, че турските отбранителни предприятия с ненаситност употребяват задграничния опит за основаване на лични модели оръжия. А таман в този момент Анкара среща компликации в реализирането на ред амбициозни инициативи.
Политически различия с Европейски Съюз спъват да вземем за пример плана за най-новия турски танк „ Алтай “. Турската компания „ Отокар “ подписа с южнокорейската „ Хюндай Ротем “ контракт за взаимното му създаване като главен военен танк за въоръжените сили на Турция. В работата се включи австрийското сдружение „ Острия’с Ей Ви Ел лист “, което трябваше да проектира мотора и да даде съответните технологии на турската страна. В края на 2016 година обаче връзките сред Анкара и Виена се утежниха и договорът се провали. Теоретично Русия би могла да запълни тази празнота, показва създателят.
Сериозно достижение на турската отбранителна индустрия е и основаването на собствени ударни безпилотни летателни апарати . В края на 2015 година войската на Турция получи за пръв път такива дронове – до тогава с сходни въоръжения разполагаха единствено Съединени американски щати, Китай, Пакистан, Иран и Израел. Анкара взе решение да създава безпилотна техника през 2004 година, откакто Щатите отхвърлиха да доставят на Турция ударни дронове „ Рипър “ и „ Предътър “. За да напредне в тази посока, Турция възнамерява да се възползва от техническите запаси на украинския тръст „ Антонов “. Украйна обаче не е доста благонадежден сътрудник, а Русия може не по-зле да подкрепи турците с авиационни технологии.
Турското управление обмисля и основаването на личен изтребител от пето потомство. Това съобщи през юни 2017 година Фикри Ъшък, по това време министър на защитата. „ Не е лесна работа, само че в случай че се работи в екип, няма нищо невероятно “, означи Ъшък.
Русия сигурно има потенциала да стане част от този екип. Накрая, Турция развива много интензивно ракетостроителния си бранш. През 2016 година турското отбранително ведомство тества система заПВО със междинен обхват „ ХИСАР-О “ – рожба на локалните компании „ Аселсан “ и „ Рокетсан “. По-рано те сътвориха система за Противовъздушна отбрана с дребен обхват „ ХИСАР-А “. Освен това от 2009 година „ Рокетсан “ създава ракети с огромен обхват, както и комплекси за изстрелването им. Помощ от Москва няма да е непотребна и за ракетостроенето в прилежащата страна, добавя създателят.
По този мотив изданието задава няколко въпроса на Сергей Ермаков, специалист на Руския институт за стратегически проучвания (РИСИ). Преводът е на Българска телеграфна агенция.
„ Свободная пресса “: Какво стои зад желанието на Анкара да разшири военнотехническото съдействие с Москва; подготвена ли е Русия да откликне?
– Днес Турция в действителност е в прекомерно сложна обстановка. Наред с дълбоките несъгласия сред Анкара и европейските й съдружници, стигащи до ниво НАТО, виждаме и различия със Съединени американски щати във връзка това по какъв начин би трябвало да наподобява картата на Близкия изток. В тази връзка през ръководството на Ердоган Турция стартира лични амбициозни външнополитически планове – от районно стратегическо равнище. И тук за нея е доста значимо да откри правилния баланс сред силовите центрове.
Както сподели скорошната среща сред Ердоган и Путин, Турция преглежда Русия като сериозен състезател. И в новите условия военнотехническото съдействие стартира да играе ролята на политически инструмент. Не единствено инструмент за определяне на партньорски връзки, само че и за образуване на ново пространство на сигурността, за каквото към този момент от дълго време приказва Русия. В последна сметка става дума за създаване на полицентричен свят, който да не бъде разграничен на блокове, в това число военни.
В този аспект стратегическите ползи на Руската федерация и на Турция се срещат на оперативно равнище – в търговията с оръжия и средства за производството им.
Същевременно ред моменти влияят към този момент отрицателно на вероятностите за сближаване сред Москва и Анкара. На първо място – политическият напън върху Турция от страна на Съединените щати. Вашингтон следи прекомерно от близко развиването на руско-турските връзки, схващайки, че в последна сметка то може да повреди новата архитектура на европейската сигурност, градена от американците. Ще отбележа, че Турция в тази ситуация е измежду основните играчи, само че има риск да наруши единството на натовските редици. И случи ли се нещо сходно, цялата система за въздържане на Русия просто ще рухне.
Тъкмо по тази причина тази обособена тенденция в съдействието сред Анкара и Москва – военнотехническата, добива особено и доста съществено значение.
„ Свободная пресса “: Ако се стигне до разширение на това съдействие, по кое време и какви ще бъдат резултатите?
– Трудно е да кажем какъв брой бързо ще стане факт това разширение. По този път има освен политически, само че и техническо-бюрократични ограничавания, свързани с нормативно-регулаторната уредба в Руската федерация. Колкото до съответните насоки в възможното съдействие, става дума за перспективни типове оръжия, определящи образа на днешните и на бъдещите въоръжени спорове. На първо място приказвам естествено за нови авиационни платформи от генерации „ 5 “ или „ 5+ “ , също и за безпилотни роботизирани апарати с автоматизирани системи за ръководство.
От друга страна Турция има потребност да модернизира наземните си бронирани платформи – танкове и бойни машини. Това е изострен проблем за Анкара с оглед обстановката в граничните области, където се водят бойни дейности против терористи. Тази рационализация също може да стане перспективен бранш от съдействието с Русия.
Ще прибавя, че Руската федерация добре схваща къде минават границите на военнотехническото съдействие. Турция, най-малко към този момент, остава членка на НАТО; също така Русия нееднократно ясно е заявявала, че при доставките и взаимното произвеждане на оръжия Москва съблюдава следния принцип: те не трябва да нарушават районния силов баланс и да водят до напрежение. Същите съображения ще преобладават и в тази ситуация с Турция.
„ Свободная пресса “: Какви са възможностите, развивайки военнотехническото съдействие, да отцепим Анкара от Вашингтон ?
– Главната ни задача е районната непоклатимост. А Турция не е единствено наш комшия, тя е и основна страна, свързваща Европа с Близкия изток. За Москва е от кардинално значение, че не желаем да преглеждаме Анкара в подтекста на геополитическата конкуренция. Искаме да предложим нов дневен ред – съдействие в границите на един полицентричен свят. Затова не желаеме да откъснем Турция отнякъде и да я включим в нещо друго, създавайки нов блок с тази страна.
Още повече че с Турция просто не може да имаме пълностоен съюз – блок против някого, би трябвало да отчетем и този факт. Всъщност се разгласяваме единствено срещу това на напред във времето да излизат междудържавни несъгласия, криещи риска да прераснат в междудържавен спор в района. Точно в тази тенденция има късмет да напреднем, развивайки естествени връзки с Анкара.
„ Стигнахме до съглашение по тематиката С-400. Предприемайки съответни стъпки по тази тематика, може да развиваме съдействие и по други въпроси, засягащи отбранителната индустрия “, акцентира Ердоган.
От своя страна Путин съобщи, че „ по молба на нашите турски сътрудници и другари “ Русия ще форсира доставката на зенитно-ракетните комплекси. С доставките на С-400 нещата са горе-долу ясни (по-късно зам.-шефът на секретариата по отбранителна индустрия Исмаил Демир посочи, че те ще стартират по-рано от плануваното – през юли 2019 г.), само че желанието на Турция за съдействие с Руската федерация в планове от отбранителната промишленост наподобява завладяващо, разяснява Андрей Полунин в „ Свободная пресса “ в материал, озаглавен „ Ердоган ще насочи към Тръмп путински С-400 и танкове “.
Да не забравяме, че турските отбранителни предприятия с ненаситност употребяват задграничния опит за основаване на лични модели оръжия. А таман в този момент Анкара среща компликации в реализирането на ред амбициозни инициативи.
Политически различия с Европейски Съюз спъват да вземем за пример плана за най-новия турски танк „ Алтай “. Турската компания „ Отокар “ подписа с южнокорейската „ Хюндай Ротем “ контракт за взаимното му създаване като главен военен танк за въоръжените сили на Турция. В работата се включи австрийското сдружение „ Острия’с Ей Ви Ел лист “, което трябваше да проектира мотора и да даде съответните технологии на турската страна. В края на 2016 година обаче връзките сред Анкара и Виена се утежниха и договорът се провали. Теоретично Русия би могла да запълни тази празнота, показва създателят.
Сериозно достижение на турската отбранителна индустрия е и основаването на собствени ударни безпилотни летателни апарати . В края на 2015 година войската на Турция получи за пръв път такива дронове – до тогава с сходни въоръжения разполагаха единствено Съединени американски щати, Китай, Пакистан, Иран и Израел. Анкара взе решение да създава безпилотна техника през 2004 година, откакто Щатите отхвърлиха да доставят на Турция ударни дронове „ Рипър “ и „ Предътър “. За да напредне в тази посока, Турция възнамерява да се възползва от техническите запаси на украинския тръст „ Антонов “. Украйна обаче не е доста благонадежден сътрудник, а Русия може не по-зле да подкрепи турците с авиационни технологии.
Турското управление обмисля и основаването на личен изтребител от пето потомство. Това съобщи през юни 2017 година Фикри Ъшък, по това време министър на защитата. „ Не е лесна работа, само че в случай че се работи в екип, няма нищо невероятно “, означи Ъшък.
Русия сигурно има потенциала да стане част от този екип. Накрая, Турция развива много интензивно ракетостроителния си бранш. През 2016 година турското отбранително ведомство тества система заПВО със междинен обхват „ ХИСАР-О “ – рожба на локалните компании „ Аселсан “ и „ Рокетсан “. По-рано те сътвориха система за Противовъздушна отбрана с дребен обхват „ ХИСАР-А “. Освен това от 2009 година „ Рокетсан “ създава ракети с огромен обхват, както и комплекси за изстрелването им. Помощ от Москва няма да е непотребна и за ракетостроенето в прилежащата страна, добавя създателят.
По този мотив изданието задава няколко въпроса на Сергей Ермаков, специалист на Руския институт за стратегически проучвания (РИСИ). Преводът е на Българска телеграфна агенция.
„ Свободная пресса “: Какво стои зад желанието на Анкара да разшири военнотехническото съдействие с Москва; подготвена ли е Русия да откликне?
– Днес Турция в действителност е в прекомерно сложна обстановка. Наред с дълбоките несъгласия сред Анкара и европейските й съдружници, стигащи до ниво НАТО, виждаме и различия със Съединени американски щати във връзка това по какъв начин би трябвало да наподобява картата на Близкия изток. В тази връзка през ръководството на Ердоган Турция стартира лични амбициозни външнополитически планове – от районно стратегическо равнище. И тук за нея е доста значимо да откри правилния баланс сред силовите центрове.
Както сподели скорошната среща сред Ердоган и Путин, Турция преглежда Русия като сериозен състезател. И в новите условия военнотехническото съдействие стартира да играе ролята на политически инструмент. Не единствено инструмент за определяне на партньорски връзки, само че и за образуване на ново пространство на сигурността, за каквото към този момент от дълго време приказва Русия. В последна сметка става дума за създаване на полицентричен свят, който да не бъде разграничен на блокове, в това число военни.
В този аспект стратегическите ползи на Руската федерация и на Турция се срещат на оперативно равнище – в търговията с оръжия и средства за производството им.
Същевременно ред моменти влияят към този момент отрицателно на вероятностите за сближаване сред Москва и Анкара. На първо място – политическият напън върху Турция от страна на Съединените щати. Вашингтон следи прекомерно от близко развиването на руско-турските връзки, схващайки, че в последна сметка то може да повреди новата архитектура на европейската сигурност, градена от американците. Ще отбележа, че Турция в тази ситуация е измежду основните играчи, само че има риск да наруши единството на натовските редици. И случи ли се нещо сходно, цялата система за въздържане на Русия просто ще рухне.
Тъкмо по тази причина тази обособена тенденция в съдействието сред Анкара и Москва – военнотехническата, добива особено и доста съществено значение.
„ Свободная пресса “: Ако се стигне до разширение на това съдействие, по кое време и какви ще бъдат резултатите?
– Трудно е да кажем какъв брой бързо ще стане факт това разширение. По този път има освен политически, само че и техническо-бюрократични ограничавания, свързани с нормативно-регулаторната уредба в Руската федерация. Колкото до съответните насоки в възможното съдействие, става дума за перспективни типове оръжия, определящи образа на днешните и на бъдещите въоръжени спорове. На първо място приказвам естествено за нови авиационни платформи от генерации „ 5 “ или „ 5+ “ , също и за безпилотни роботизирани апарати с автоматизирани системи за ръководство.
От друга страна Турция има потребност да модернизира наземните си бронирани платформи – танкове и бойни машини. Това е изострен проблем за Анкара с оглед обстановката в граничните области, където се водят бойни дейности против терористи. Тази рационализация също може да стане перспективен бранш от съдействието с Русия.
Ще прибавя, че Руската федерация добре схваща къде минават границите на военнотехническото съдействие. Турция, най-малко към този момент, остава членка на НАТО; също така Русия нееднократно ясно е заявявала, че при доставките и взаимното произвеждане на оръжия Москва съблюдава следния принцип: те не трябва да нарушават районния силов баланс и да водят до напрежение. Същите съображения ще преобладават и в тази ситуация с Турция.
„ Свободная пресса “: Какви са възможностите, развивайки военнотехническото съдействие, да отцепим Анкара от Вашингтон ?
– Главната ни задача е районната непоклатимост. А Турция не е единствено наш комшия, тя е и основна страна, свързваща Европа с Близкия изток. За Москва е от кардинално значение, че не желаем да преглеждаме Анкара в подтекста на геополитическата конкуренция. Искаме да предложим нов дневен ред – съдействие в границите на един полицентричен свят. Затова не желаеме да откъснем Турция отнякъде и да я включим в нещо друго, създавайки нов блок с тази страна.
Още повече че с Турция просто не може да имаме пълностоен съюз – блок против някого, би трябвало да отчетем и този факт. Всъщност се разгласяваме единствено срещу това на напред във времето да излизат междудържавни несъгласия, криещи риска да прераснат в междудържавен спор в района. Точно в тази тенденция има късмет да напреднем, развивайки естествени връзки с Анкара.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ